Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил - 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в  семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово,  където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под  ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата  година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е  изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.

  През 1867 г. се  завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци,  след което  окончателно напуска Калофер. По това време във вестник "Гайда", редактиран от П.  Р.  Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев - "Майце си". От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Дим. Паничков, където се печата в. "Дунавска зора". През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия - в. "Знаме". През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката "Песни и стихотворения".

  Май 1876 г. - вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става нейн войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба "Радецки" и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г.(02 юни) е последният тежък бой - привечер след сражението куршум пронизва Ботев.